Вечери на Кръста

Стихосбирките на Роси Рос „Любов“ и „Иглики в окото“

           30 септември 2021 г.

               СТИХОВЕ И МЕЛОДИИ, КОИТО ОЧАРОВАТ

               Поезията е езикът на влюбените, на онези, които търсят истината и отстояват красотата в живота. Поезията е емоция, интелект и музикалност на словото – съчетание, в което, ако се наруши балансът, текстът може да се превърне  в непоезия. Ето защо, когато трябва да анализираме книгите на Роси Рос, се изправяме пред загадката дали те отговарят на всички критерии за поезия и дали текстовете в тях имат право на отделен живот, ако те не се пеят. Защото е видно, че авторката подчинява своето лирично творчество на популярното песенно изкуство, а то често пъти е, спонтанно, забавно и непретенциозно.

          Известната певица Роси Рос е родена в Пловдив, като най-малкото четвърто дете в семейството. Израства в София и е кръстена на диригентката Росица Баталова. Четири години учи класическо пеене при Тамара Горинова и Видин Дакскалов. Изучава история и география. Като изявен поп изпълнител пее също рок, джаз-суинг, кънтри, латино, класика и фолклор. Има сценични изяви в над 15 европейски държави и в Египет… Музикалната си кариера стартира в Ансамбъла на Българската армия. Гост-артист е и на театралната сцена. Има изяви в залата „Робърт Шуман“ в Европейската комисия, както и във военни бази и мироопазващи мисии на SFOR и НАТО. Има издадени албуми и сингъли в България и Унгария. Била е Изпълнител на годината на Биг-бенда на БНР и Вили Казасян, има награда за най-добър дует с Васил Петров, лауреат е на Международния музикален фестивал „Златния Орфей“ като композитор и редица други награди.

          Пее на 12 езика, била е телевизионен водещ в БНТ, канал 1, Рисува и прави изложби… Но днес тук я представяме като автор на две стихосбирки със заглавия „Любов“ и „Иглики в окото“. И двете книги излизат през 2020 година, а първата ѝ книга преди тях е издадена през 2005 година.

          Стиховете на Роси Рос са спонтанен отклик на бързо променящата се действителност, в която човекът е длъжен да прави своя избор на ценности и поведение. Ранимата душевност на съвременната жена и нейните вълнения са пресъздадени през призмата на любовното чувство, съхранило нежността и хуманната нагласа в свят на противоборства и кризи. Творбите и в двете книги на авторката са вдъхновени от любовни пориви или терзания, от срещи и раздели, от привличане или отблъскване на мъжа и жената. Жаждата за хармония в личния живот е сякаш опит да се намери оазиса, който дава взаимност, духовна близост и единство на влюбените. Това е и опит да се промени заобикалящия ни свят към дух на разбиране и приятелство, така дефицитни във време на интереси и конфликти. В стиховете пулсира темперамент и изящество на сетивността, често пъти те са дотолкова спонтанни и чувствени, че не подлежат на строги литературоведски или поетически закони. Самото желание на авторката да отрече догмите и стереотипите, да осъди псевдоморала и рутината в отношенията води и до волността на изразните средства и художествените внушения на текстовете ѝ. Това може да се приеме като не съвсем избистрена жанровост и форма на стиховете, но тъй като те често са изградени по звученето на една или друга мелодия, не трябва да търсим в тях класическа метрика, а да ги приемаме като думи-песни, като словесно-музикална експресия.

          Роси Рос е сред утвърдилите се, изявените бардове не само у нас, но и зад граница. Тя едновременно създава стиховете и мелодиите, които изпълнява. Както се шегуваме в тези среди – това са три дини под една мишница, а знаем от поговорката, че и две са много. Но когато четем само текстовете, те заживяват свой живот и бих казал, че взаимно се допълват, за да обрисуват един артистичен емоционален свят на българката, на момичето и жената любима, майка и спътница на ближните си, която винаги ни дарява със своята грижа, ласка, топлина и уют. Тази близост не е някаква феминистична войнственост, а по-скоро е онази момичешка непринуденост и добронамереност, които биха облагородили този свят, ако имаше кой да ги цени и пази.

           Наред с интимната тематика, стиховете на Роси Рос са пронизани от нравствени и социални конфликти, от тревоги за съдбата на Родината и на българите по света. Почитта към националната памет и традиции, към пътищата на взаимно зачитане и приятелство, към обединяването на различните гласове в общия хор се извисява в общата песен за мир и спокойствие, за да може да цъфтят любовта и свободният творчески дух. Всичко това е един апотеоз на борба, стоицизъм и решителност, спасявайки себе си духовно и нравствено, за да спасим и другите, и другия.

          Несъмнено в тези стихове присъства темата за оцеляване на семейството, за грижата и развитието на децата, за търсенето на изцеление от грешките на цивилизацията. Така кратките стихове на Роси Рос се превръщат в трайни послания към начина ни на живот и общуване, към проблемите на свободата на личността и отговорността пред обществото. Видно е, че авторката не с нравоучителност, а през преживяното и съпреживяното рисува с думи съдби и ситуации от живота си, от живота ни, за да протегне ръка за помощ към страдащите и да помоли за прошка, ако е сгрешила. Но все пак позитивната нагласа надделява и светлата лиричност гали слуха.

          Както в текстовете на френските шансони, на италианските канцонети и на латиноамериканското танго, и тук Той и Тя присъстват с богатството на емоциите, на страстта, за да ни омаят и да ни кажат, че любовта е по-голяма от всичко друго и че тя ще спаси света, защото истинската любов е градивна, създава семейство, ражда и отглежда красиви деца, а това е гаранция, че светът не се е самозабравил и цивилизацията ни има бъдеще.

          Драга Роси Рос, нека сега се насладим на твоите песни.

                                   Димитър Христов