Постинг
18.12.2012 18:16 -
Rossi Ros-Goodbye to a GREAT ACTOR ! От Роси Рос за Георги Калоянчев Калата
Автор: rossiros
Категория: Изкуство
Прочетен: 2843 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2019 13:22
Прочетен: 2843 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 18.12.2019 13:22
Поклон пред големия артист на България - Георги Калоянчев! Това казвам, както може би всеки българин. Поклон!
Ще добавя и онова, което остава в мен, поради факта,че работих с него. Та това си е шанс!
Любомир Пеевски като сценарист, ме покани да участвам в концертно турне, включващо 20 от по-големите ни градове. Турнето бе много силно и с голям успех!Освен онова, което вижда публиката, се случват и много други неща, емоции, взаимоотношения, които остават само за нас-изпълнителите. Някои от тях, можем да споделим, а други - не.
Пеех по шест песни в концерт. Известни наши артисти в турнето бяха: Георги Калоянчев/Калата/, Стефан Данаилов/Ламбо, Мастера/, Мария Статулова, Сотир Майноловски, Кръстьо Лафазанов, народният певец Костадин Гугов и аз - Роси Рос.
В различните градове Стефан Данаилов даваше възможност на някои от студентите му да се изявят на сцената. В тази година, завършваше неговият клас в НАТФИЗ. По време на турнето, някои от абсолвентите, участвали за които си спомням, бяха : Стефания Колева, Яни, той бе и като постоянен водещ, Карла Рахал...Във всеки концерт бяха различни. Идваха и се прибираха в София.
Братът на Карла - Башар Рахал, също се присъедини към нас. Тръгвайки за поредния град, когато изкачвахме Стара планина, телефонът на Ламбо звънна. Трябва да уточня, че в началото на турнето пътувах с микробуса, седейки до сценариста Любомир Пеевски. Тогава написа доста стихове в движение, като бях и първата им слушателка.
Преди един концерт, Ламбо бе много зле, не можеше да говори и да стане от кушетката... Яни ме извика бързо в гриморната му. Аз си знам какво се случи и какво преживях за минути. Важното е, че Стефан Данаилов се оправи, започна да говори, после лека-полека стана. Малки леки разходки, под ръка... Яни намери отнякъде и малко уиски. Позакъсняхме с началото на концерта, публиката така и не разбра, че е бил много зле един от любимците им.
След това тежко преживяване, Стефан Данаилов бе категоричен, че трябва да съм до края на турнето до и само до него, и в колата, с която пътува той, и по време на хранене. Ако липсвам, ставаше неприятно, давах обяснения... Той ми помагаше и с пренасянето на шранга с артстичните костюми. Имахме шофьор, до когото седеше Кръстьо Лафазанов. Аз и Ламбо се возехме на задната седалка. Та когато пътувахме по шосето през Стара планина за поредния концерт, телефонът звънна, седях до Ламбо. Обадиха му се, за да съобщят, че бащата на Башар Рахал е починал. Отбихме от пътя, спряхме и останалите.Башар за първи път бе тръгнал за изява в турнето с нас.Пътуваше в микробуса. Мастера-Стефан Данаилов, както го наричаха студентите му, имаше тежката задача да съобщи трагичната новина. Организира и прибирането му в София.Така и не успя да участва в концертите ни Башар Рахал.
Георги Калоянчев пътуваше или с микробуса или с друг автомобил. Правеше му впечатление например, как пее Костадин Гугов и забелязваше детайли. Веднъж го накара по време на една от поредните ни вечери, /бе прието да се храним всички заедно, обикновено в ресторантите към хотелите, в които нощувахме/ да изпълни една песен пред нас, за да забележим, колко малко си отваря устата, а колко глас излиза!
Това с което винаги ме впечтляваше Калата, бе неговата работоспособност, усетът за импровизация. Един и същи скеч, той можеше да го представи по най-различни начини. Работеше всеки път на 100 процента. Винаги го гледах и слушах с удоволствие. Бе една школа и висока класа артист. Понякога ни праваше малко стрес, за да побързаме.
В това турне най-много автографи раздавахме аз и Кръстьо Лафазанов. Получавахме и най-много цветя. Налагаше се останалите да ни изчакват след концертите... Калата така и ме запомни -"Роси Рос винаги с много цветя"!
Месеци след въпросното турне, Любомир Пеевски ме покани да се включа в юбилейното честване на Сатиричния театър в София. Много артисти и някои певци участваха, Лили Иванова също.
На сцената седяха някои от големите артисти, а в ложата бе Вили Казасян. Интересно бе замислено, като спектакъл. Винаги когато имам възможност, наблюдавам зад кулисите или в страни до завесите. И тогава бе така - наблюдавах тази еуфория, завладяла всички заслужили артисти, гости, певци и публика. Заслужаваше си! Бе тържествено, великолепно! С много цветя!
Лили Иванова подари цветя на Георги Калоянчев. Когато бе моят ред да пея, каква бе изненадата ми, когато пристъпвайки към центъра на сцената, където трябваше да застана, Калата стана от стола си и дойде при мен. Прегърна ме и ми подари цветята си! О, Кала, милият, той не бе забравил турнето ни и знаеше, че винаги ми подаряват цветя! Този път - той бе моят внимателен слушател с цветя! Е, сега се раплаквам и спирам да пиша. Това е Калата за мен! Велик артист! Благодаря за шансовете, които ме срещнаха и с него и другите - големи български артисти! Поклон!!!
Роси Рос 18.12.2012
Rossi Ros, Брюксел, Белгия
песен “Миг съкровен"
музика и аранжимент Шеки и Берани
текст Ралица Монева
във видеото участват Роси Рос, Симона Нанова и Ирослав Петков
Ще добавя и онова, което остава в мен, поради факта,че работих с него. Та това си е шанс!
Любомир Пеевски като сценарист, ме покани да участвам в концертно турне, включващо 20 от по-големите ни градове. Турнето бе много силно и с голям успех!Освен онова, което вижда публиката, се случват и много други неща, емоции, взаимоотношения, които остават само за нас-изпълнителите. Някои от тях, можем да споделим, а други - не.
Пеех по шест песни в концерт. Известни наши артисти в турнето бяха: Георги Калоянчев/Калата/, Стефан Данаилов/Ламбо, Мастера/, Мария Статулова, Сотир Майноловски, Кръстьо Лафазанов, народният певец Костадин Гугов и аз - Роси Рос.
В различните градове Стефан Данаилов даваше възможност на някои от студентите му да се изявят на сцената. В тази година, завършваше неговият клас в НАТФИЗ. По време на турнето, някои от абсолвентите, участвали за които си спомням, бяха : Стефания Колева, Яни, той бе и като постоянен водещ, Карла Рахал...Във всеки концерт бяха различни. Идваха и се прибираха в София.
Братът на Карла - Башар Рахал, също се присъедини към нас. Тръгвайки за поредния град, когато изкачвахме Стара планина, телефонът на Ламбо звънна. Трябва да уточня, че в началото на турнето пътувах с микробуса, седейки до сценариста Любомир Пеевски. Тогава написа доста стихове в движение, като бях и първата им слушателка.
Преди един концерт, Ламбо бе много зле, не можеше да говори и да стане от кушетката... Яни ме извика бързо в гриморната му. Аз си знам какво се случи и какво преживях за минути. Важното е, че Стефан Данаилов се оправи, започна да говори, после лека-полека стана. Малки леки разходки, под ръка... Яни намери отнякъде и малко уиски. Позакъсняхме с началото на концерта, публиката така и не разбра, че е бил много зле един от любимците им.
След това тежко преживяване, Стефан Данаилов бе категоричен, че трябва да съм до края на турнето до и само до него, и в колата, с която пътува той, и по време на хранене. Ако липсвам, ставаше неприятно, давах обяснения... Той ми помагаше и с пренасянето на шранга с артстичните костюми. Имахме шофьор, до когото седеше Кръстьо Лафазанов. Аз и Ламбо се возехме на задната седалка. Та когато пътувахме по шосето през Стара планина за поредния концерт, телефонът звънна, седях до Ламбо. Обадиха му се, за да съобщят, че бащата на Башар Рахал е починал. Отбихме от пътя, спряхме и останалите.Башар за първи път бе тръгнал за изява в турнето с нас.Пътуваше в микробуса. Мастера-Стефан Данаилов, както го наричаха студентите му, имаше тежката задача да съобщи трагичната новина. Организира и прибирането му в София.Така и не успя да участва в концертите ни Башар Рахал.
Георги Калоянчев пътуваше или с микробуса или с друг автомобил. Правеше му впечатление например, как пее Костадин Гугов и забелязваше детайли. Веднъж го накара по време на една от поредните ни вечери, /бе прието да се храним всички заедно, обикновено в ресторантите към хотелите, в които нощувахме/ да изпълни една песен пред нас, за да забележим, колко малко си отваря устата, а колко глас излиза!
Това с което винаги ме впечтляваше Калата, бе неговата работоспособност, усетът за импровизация. Един и същи скеч, той можеше да го представи по най-различни начини. Работеше всеки път на 100 процента. Винаги го гледах и слушах с удоволствие. Бе една школа и висока класа артист. Понякога ни праваше малко стрес, за да побързаме.
В това турне най-много автографи раздавахме аз и Кръстьо Лафазанов. Получавахме и най-много цветя. Налагаше се останалите да ни изчакват след концертите... Калата така и ме запомни -"Роси Рос винаги с много цветя"!
Месеци след въпросното турне, Любомир Пеевски ме покани да се включа в юбилейното честване на Сатиричния театър в София. Много артисти и някои певци участваха, Лили Иванова също.
На сцената седяха някои от големите артисти, а в ложата бе Вили Казасян. Интересно бе замислено, като спектакъл. Винаги когато имам възможност, наблюдавам зад кулисите или в страни до завесите. И тогава бе така - наблюдавах тази еуфория, завладяла всички заслужили артисти, гости, певци и публика. Заслужаваше си! Бе тържествено, великолепно! С много цветя!
Лили Иванова подари цветя на Георги Калоянчев. Когато бе моят ред да пея, каква бе изненадата ми, когато пристъпвайки към центъра на сцената, където трябваше да застана, Калата стана от стола си и дойде при мен. Прегърна ме и ми подари цветята си! О, Кала, милият, той не бе забравил турнето ни и знаеше, че винаги ми подаряват цветя! Този път - той бе моят внимателен слушател с цветя! Е, сега се раплаквам и спирам да пиша. Това е Калата за мен! Велик артист! Благодаря за шансовете, които ме срещнаха и с него и другите - големи български артисти! Поклон!!!
Роси Рос 18.12.2012
Rossi Ros, Брюксел, Белгия
песен “Миг съкровен"
музика и аранжимент Шеки и Берани
текст Ралица Монева
във видеото участват Роси Рос, Симона Нанова и Ирослав Петков
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
